плюнал

Речник на българския език

1. плюнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

плюнал е производна форма на плюна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. плюнал — мин. деят. св. прич. м. р.

плюнал е производна форма на плюна (мин. деят. св. прич. м. р.).