плюл съм

Речник на българския език

1. плюл съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

плюл съм е производна форма на плюя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. плюл съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

плюл съм е производна форма на плюя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).