плюли

Речник на българския език

1. плюли — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

плюли е производна форма на плюя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. плюли — мин. деят. св. прич. мн. ч.

плюли е производна форма на плюя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).