плюла

Речник на българския език

1. плюла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

плюла е производна форма на плюя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. плюла — мин. деят. св. прич. ж. р.

плюла е производна форма на плюя (мин. деят. св. прич. ж. р.).