плюл

Речник на българския език

1. плюл — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

плюл е производна форма на плюя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. плюл — мин. деят. св. прич. м. р.

плюл е производна форма на плюя (мин. деят. св. прич. м. р.).