плюело

Речник на българския език

1. плюело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

плюело е производна форма на плюя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. плюело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

плюело е производна форма на плюя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).