плюел

Речник на българския език

1. плюел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

плюел е производна форма на плюя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. плюел — мин. деят. несв. прич. м. р.

плюел е производна форма на плюя (мин. деят. несв. прич. м. р.).