плювнел

Речник на българския език

1. плювнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

плювнел е производна форма на плювна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. плювнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

плювнел е производна форма на плювна (мин. деят. несв. прич. м. р.).