плювал

Речник на българския език

1. плювал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

плювал е производна форма на плювам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. плювал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

плювал е производна форма на плювам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. плювал — мин. деят. св. прич. м. р.

плювал е производна форма на плювам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. плювал — мин. деят. несв. прич. м. р.

плювал е производна форма на плювам (мин. деят. несв. прич. м. р.).