пльоснел

Речник на българския език

1. пльоснел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пльоснел е производна форма на пльосна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пльоснел — мин. деят. несв. прич. м. р.

пльоснел е производна форма на пльосна (мин. деят. несв. прич. м. р.).