пльоснал

Речник на българския език

1. пльоснал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пльоснал е производна форма на пльосна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пльоснал — мин. деят. св. прич. м. р.

пльоснал е производна форма на пльосна (мин. деят. св. прич. м. р.).