пльоквало

Речник на българския език

1. пльоквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пльоквало е производна форма на пльоквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пльоквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пльоквало е производна форма на пльоквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. пльоквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

пльоквало е производна форма на пльоквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. пльоквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пльоквало е производна форма на пльоквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).