пльоквал

Речник на българския език

1. пльоквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пльоквал е производна форма на пльоквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пльоквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пльоквал е производна форма на пльоквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. пльоквал — мин. деят. св. прич. м. р.

пльоквал е производна форма на пльоквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. пльоквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

пльоквал е производна форма на пльоквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).