пльокахте

Речник на българския език

1. пльокахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

пльокахте е производна форма на пльокам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. пльокахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

пльокахте е производна форма на пльокам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).