пльокал

Речник на българския език

1. пльокал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пльокал е производна форма на пльокам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пльокал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пльокал е производна форма на пльокам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. пльокал — мин. деят. св. прич. м. р.

пльокал е производна форма на пльокам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. пльокал — мин. деят. несв. прич. м. р.

пльокал е производна форма на пльокам (мин. деят. несв. прич. м. р.).