плъпнел

Речник на българския език

1. плъпнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

плъпнел е производна форма на плъпна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. плъпнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

плъпнел е производна форма на плъпна (мин. деят. несв. прич. м. р.).