плъзнело

Речник на българския език

1. плъзнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

плъзнело е производна форма на плъзна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. плъзнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

плъзнело е производна форма на плъзна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).