плъзнел

Речник на българския език

1. плъзнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

плъзнел е производна форма на плъзна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. плъзнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

плъзнел е производна форма на плъзна (мин. деят. несв. прич. м. р.).