плъзгало

Речник на българския език

1. плъзгало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

плъзгало е производна форма на плъзгам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. плъзгало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

плъзгало е производна форма на плъзгам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. плъзгало — мин. деят. св. прич. ср. р.

плъзгало е производна форма на плъзгам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. плъзгало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

плъзгало е производна форма на плъзгам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).