плъзгал

Речник на българския език

1. плъзгал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

плъзгал е производна форма на плъзгам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. плъзгал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

плъзгал е производна форма на плъзгам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. плъзгал — мин. деят. св. прич. м. р.

плъзгал е производна форма на плъзгам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. плъзгал — мин. деят. несв. прич. м. р.

плъзгал е производна форма на плъзгам (мин. деят. несв. прич. м. р.).