плъзвал

Речник на българския език

1. плъзвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

плъзвал е производна форма на плъзвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. плъзвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

плъзвал е производна форма на плъзвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. плъзвал — мин. деят. св. прич. м. р.

плъзвал е производна форма на плъзвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. плъзвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

плъзвал е производна форма на плъзвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).