плул съм

Речник на българския език

1. плул съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

плул съм е производна форма на плуя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. плул съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

плул съм е производна форма на плуя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).