плул е

Речник на българския език

1. плул е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

плул е е производна форма на плуя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. плул е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

плул е е производна форма на плуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).