плуло съм

Речник на българския език

1. плуло съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

плуло съм е производна форма на плуя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. плуло съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

плуло съм е производна форма на плуя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).