плуло е

Речник на българския език

1. плуло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

плуло е е производна форма на плуя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. плуло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

плуло е е производна форма на плуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).