плуло

Речник на българския език

1. плуло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

плуло е производна форма на плуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. плуло — мин. деят. св. прич. ср. р.

плуло е производна форма на плуя (мин. деят. св. прич. ср. р.).