плули

Речник на българския език

1. плули — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

плули е производна форма на плуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. плули — мин. деят. св. прич. мн. ч.

плули е производна форма на плуя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).