плула е

Речник на българския език

1. плула е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

плула е е производна форма на плуя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. плула е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

плула е е производна форма на плуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).