плула

Речник на българския език

1. плула — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

плула е производна форма на плуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. плула — мин. деят. св. прич. ж. р.

плула е производна форма на плуя (мин. деят. св. прич. ж. р.).