плул

Речник на българския език

1. плул — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

плул е производна форма на плуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. плул — мин. деят. св. прич. м. р.

плул е производна форма на плуя (мин. деят. св. прич. м. р.).