плуело

Речник на българския език

1. плуело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

плуело е производна форма на плуя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. плуело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

плуело е производна форма на плуя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).