плуели

Речник на българския език

1. плуели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

плуели е производна форма на плуя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. плуели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

плуели е производна форма на плуя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).