плуела

Речник на българския език

1. плуела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

плуела е производна форма на плуя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. плуела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

плуела е производна форма на плуя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).