плу

Речник на българския език

1. плу — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

плу е производна форма на плуя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. плу — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

плу е производна форма на плуя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).