плонжирахте

Речник на българския език

1. плонжирахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

плонжирахте е производна форма на плонжирам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. плонжирахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

плонжирахте е производна форма на плонжирам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).