плонжирало

Речник на българския език

1. плонжирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

плонжирало е производна форма на плонжирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. плонжирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

плонжирало е производна форма на плонжирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. плонжирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

плонжирало е производна форма на плонжирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. плонжирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

плонжирало е производна форма на плонжирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).