плодяло

Речник на българския език

1. плодяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

плодяло е производна форма на плодя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. плодяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

плодяло е производна форма на плодя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).