плодил си

Речник на българския език

1. плодил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

плодил си е производна форма на плодя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. плодил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

плодил си е производна форма на плодя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).