плитчина

Речник на българския език

плитчина̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. плитчинѝ, ж. Плитко място във воден басейн. Корабът заседна в плитчините на залива.

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • плетчена
  • плетченъ
  • плетчина
  • плетчинъ
  • плитчена
  • плитченъ
  • плитчинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. плит-чи-на
членувано плит-чи-на-та
мн.ч. плит-чи-ни
членувано плит-чи-ни-те
звателна форма