плещил

Речник на българския език

1. плещил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

плещил е производна форма на плещя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. плещил — мин. деят. св. прич. м. р.

плещил е производна форма на плещя (мин. деят. св. прич. м. р.).