плещел

Речник на българския език

1. плещел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

плещел е производна форма на плещя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. плещел — мин. деят. несв. прич. м. р.

плещел е производна форма на плещя (мин. деят. несв. прич. м. р.).