пленяло

Речник на българския език

1. пленяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пленяло е производна форма на пленя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пленяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пленяло е производна форма на пленя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).