пленил съм

Речник на българския език

1. пленил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

пленил съм е производна форма на пленя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. пленил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

пленил съм е производна форма на пленя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).