пленил си

Речник на българския език

1. пленил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

пленил си е производна форма на пленя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. пленил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

пленил си е производна форма на пленя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).