пленил е

Речник на българския език

1. пленил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пленил е е производна форма на пленя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пленил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пленил е е производна форма на пленя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).