пленило

Речник на българския език

1. пленило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пленило е производна форма на пленя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пленило — мин. деят. св. прич. ср. р.

пленило е производна форма на пленя (мин. деят. св. прич. ср. р.).