пленили

Речник на българския език

1. пленили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пленили е производна форма на пленя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пленили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

пленили е производна форма на пленя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).