пленил
1.
пленил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
пленил
е производна форма
на пленя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
пленил —
мин. деят. св. прич. м. р.
пленил
е производна форма
на пленя (мин. деят. св. прич. м. р.).