пленил

Речник на българския език

1. пленил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пленил е производна форма на пленя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пленил — мин. деят. св. прич. м. р.

пленил е производна форма на пленя (мин. деят. св. прич. м. р.).