пленели

Речник на българския език

1. пленели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

пленели е производна форма на пленя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пленели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

пленели е производна форма на пленя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).