плезил

Речник на българския език

1. плезил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

плезил е производна форма на плезя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. плезил — мин. деят. св. прич. м. р.

плезил е производна форма на плезя (мин. деят. св. прич. м. р.).